<!DOCTYPE HTML PUBLIC "-//W3C//DTD HTML 4.01 Transitional//EN"
"http://www.w3.org/TR/html4/loose.dtd">
<html>
<head>
<title>РРЅС„Рѕ</title>
<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8">
<style type="text/css">
<!--
body {
	background-image: url(images/index_15.gif);
	margin-left: 40px;
	font-family: Arial, Helvetica, sans-serif;
	font-size: 12px;
}
body,td,th {
	color: #FFFFFF;
}
-->
</style></head>

<body>
<div align="left">
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Кавалът е популярен балкански народен музикален инструмент. Той е дървен духов инструмент от три съставни части - "еклемета".<br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Кавалът има следните регистри: висок - звучи светло и ясно, среден - нежно и топло, и нисък - наречен още "каба", звучи плътно и с голяма звукова гъстота.<br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; В България кавалът е един от най-разпространените и любими народни инструменти, често възпяван в много народни песни.<br><br>

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Гайдата е мехов духов народен музикален инструмент, познат още в древната култура на азиатските робовладелски страни. Разпространена е най-вече в Индия.<br>
 &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Частите на гайдата са: Гайдуница- дървена, цилиндрична тръба с дължина - 20 - 35 см. с 8 цилиндрични пръстови отвора от горния край има втулка за снаждане със мехът и там се поставя тръстиков платък (пискун) от единична платка тоновия обем на една гайдуница е 9 тона, и затова има гаидуница с различен строй, Мех- кожен резервоар за въздух, направен от отработена ярешка кожа към която са прикрепени (главини) за снаждане на гаидуница, духало и ручило,Главините- представляват дървени или рогови втулки за свързване на мехът със гаидуница, духало и ручило, Духало- дървена, или рогова цев прикрепена към една от главините служи за вдухване на въздух в меха, Ручило- цилиндрична триставна тръба дължина 50 см. прикрепена към една от главините посредством (пискун) изпълнява исов съпровойдащ тон. Според строя гайдите биват: Висока “Джура” и ниска - “Каба”.<br>

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; След кавала и гъдулката гайдата е най-популярният народен инструмент у нас. Среща се почти във всички етнографски области на страната. Най-добрата гайдарджийска школа може да се посочи в Южна България – Тракия и Странджа, и Североизточна България – Лудогорието (Делиормана) и Добруджа. В Родопите е разпространена тъй наречената "каба"-гайда, характерна с ниската си звучност. В България гайдата се използва, от една страна, като солов инструмент, а от друга – за съпровод на народни певци (особено в Родопския край, и то понякога с две и повече гайди) и в оркестъра от народни инструменти заедно с кавали, гъдулки, тамбури и др.<br><br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Зурната (зурлата) е инструмент, използван в България само от ромското малцинство. В миналото зурната е била изработвана ръчно, но през последните няколко години се прави на струг. Състои се от следните части - тяло от твърдо дърво – череша, дрян или кайсия. Нейната форма е цилиндрична с леко разширение на дъното на тялото, подобно на това на кларинета, и на задната част друго разширение за палеца. На разширението при ниската част обикновено са правени други пет отвора, имащи същата функция като при кавала. Те още се наричат “дяволски дупки”. Докато се свири на зурната “дяволските дупки” никога не са напълно затворени от пръстите. На горната част на тялото се прибавя една допълнителна част наречена “башлак”. Върху нея се слага малка медна тръбичка, наречена “калем” върху , която се прикрепят специално избрани “езичета”, наречени “камъш”. <br>
Зурната се среща главно в двугласовите райони - Пиринския край, частично в Източните Родопи и в много малко селища в Източна България.
В Югозападна България две зурни венаги свирят заедно - едната изпълнява главния тон, а другата - постоянен бурдонен тон и много рядко свири заедно с другата. Зурните винаги са съпроводени с тъпан.<br><br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Дудука е дървен духов народен инструмент, подобен на свирката като размери и строй. Различното помежду им е наустника, който при додука е кръгъл с малка втулка, а при свирката е коносовиден, също със втулка. Широко разпространен в северна България.<br><br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Окарината е разпространена в северозападна България и често се среща в дует със свирка, кавал, гъдулка или двоянка.  Направена е от глина, с овална форма и с различни размери<br><br>
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Тъпанът е познат още от времето на прабългарските
племена. Той се появявя през 2-ри век от Новата Ера.
По това време прабългарите се преселват от средна
Азия към Балканския полуостров. Достигат до
Каспийско море и се установяват в земите между
Каспийско и Черно море. Тъпанът е просъществувал
през вековете и до ден днешен е един от
най-атрактивните фолклорни инструменти в този
регион. Тъпанът представлява дървен цилиндричен
корпус с диаметър от 30 до 60см и височина от 25
до 50см, на отворите на който са опънати кожи.
Върху тях има дървени обръчи, които посредством
зигзагообразно прекарано през тях въже обтягат или
отпускат кожите. Тъпанът се поставя посредством
ремък през лявото или дясното рамо така, че да
виси пред изпълнителя на височината на кръста му.
На инструмента се свири с две палки. Едната е
по-дебела, закривена в двата края – наречена
“кияк”. Другата е тънка, дълга около 40см, от
жилава дървесина- обикновено дрян. <br><br>







</div>
</body>
</html>
�